Асът в джудото Ивайло Иванов: Следвай мечтите си, за да не те преследват после те
Всеки треньор и сериозен състезател може да заимства от другите спортове, за да вдига нивото на целите си. Неслучайно в много от плувните програми на американските университети във физическата подготовка са включени прийоми от бойните изкуства. Плюсовете на азиатските школи от възпитателна, философската и психологическа гледна точка дава в епизод 7 на студиото „Ще се срещнем на върха“ звездата на българското джудо, както и една от надеждите ни за медал на олимпийските игри в Токио Ивайло Иванов.
Седмият от Рио 2016, втори в Европа и притежател на стотици медали от международни състезания разказва пред треньорите на НСК Олимп (Сф) Емил Милков и Николай Моллов защо правилното хранене е един от ключовете към успеха. Ивайло Иванов разкрива как бащинството му помага в спорта и с какви примери възпитава синовете си. На какви житейски уроци го е научило джудото и японската нация.
Храната прави борбата
Иванов сам готви шампионското си меню. Прави го на лагерите на Белмекен, където признава, че рядко стъпва в ресторанта. Има котлон и тиган в стаята си на високопланинската база. Набляга на рибата. Съветва да не се смесват мазнините с въглехидратите.
„Ставам в 6 часа сутринта и преди физзарядката си правя храната, рибата. След това ям. Готвя си сам храната, за да мога да поддържа килограмите за тренировка, за да се чувствам добре и да мога после да сваля лесно състезателното тегло – 81 кг. В същото време трябва съм същата сила, която имам на 90 кг“, разкрива звездата в джудото ни.
За него е грешно и вредно да се яде един път на ден и то обилно. Самият шампион се храни по 5-6 пъти на ден. Така организмът обработва по-лесно и бързо консумираното.
Съветва да не се смесват въглехидратите с мазнините. „Тогава организмът трупа мазнини, защото много по-бавно усвоява. За да е правилно храненето, трябва ние да си го готвим или да внимаваме какво ядем навън, допълва Иванов. - Да се избягва белият хляб, сладкото, пърженото. Те са тежки за организма“.
Децата са като ластик
Приготвяйки шампионското си меню, Иванов е запалил по кулинарията по-големия от двамата си сина. Категоричен е, че с примера си родителите трябва да учат децата си как да се хранят правилно. Същото важи и за съня. Ляга си с тях в 21:30-22:00 ч.
„Децата са като ластик, който трябва хем да се опъва, но и да не се прекалява, за да не се скъса. Като спортист съм свикнал да имам контрол, да има мачкане. В крайна сметка обаче като родител с такъв подход можеш да нараниш детето си. И това ще остане за цял живот. По един или друг начин ще го върне, ще избие. И няма да си даде сметка. Ще стане шеф и ще мачка подчинените си“, допълва Иванов.
Джудото като учител на всички спортове
Иванов признава, че дължи изключително много на джудото не само в спортно, но и в лично-нравствено отношение. На 13 години напуска родната Монтана, за да може да продължи походът към върха.
„Можеше да стана гамен, като други спортисти. Можех да лъжа родителите си, че всичко е наред, но бях мотивиран и имах цел. Даде ми ги джудото. То учи да бъдем уважителни към каквото и да е. В Япония, откъдето произлиза джудото, независимо дали си олимпийски шампион и неколкократен световен, трябва да уважаваш треньора си, по-възрастните. В България не е така за жалост. А трябва да уважаваш дори по-нисшите от теб, обяснява с респектираща за своите 27 години шампион. -
В материалния свят трябва да си помагаме. Днес имаш - утре не. Такъв е кръговратът на живота. Днес някой може да няма, но да е по-амбициозен и утре да бъде на твоето място
Когато влезеш в залата, винаги се покланяш. Когато започне схватка с конкуренцията, винаги се поздравяваме. След схватка колкото и да си сърдиш, съдията държи да благодариш реално на твоя партньор в срещата.
Как се справя с неуспеха
„Зависи от загубата. Дали съм ощетен. Дали губя от собствените си грешки. Винаги обаче обвинявам себе си за каквито и да е ощетявания. Опитвам се да се мотивирам от загубата. Трябва да тренирам повече в залата, да бъда по-добър от противника, за да успея. Да не позволявам на съдията да ме ощети. Грешките ме мотивират. Търся искрицата отново да се запаля. Да търсим сили в малките неща, за да гоним целите си. От вуйчо ми съм научил, че трябва да следваш мечтите си, за да не те преследват после те“, смее е Иванов.
Колко тежи медалът?
„Който се е раздавал на максимум в спорта, дори да не му се е получило, със сигурност ще му се получи другаде. Изградил е качествата. Той ще бъде също толкова непримирим, когато се захване с нещо друго. Ще продължи да дълбае. Ако не успее, ще успее в нещо друго“, надъхва младите Иванов, който се подготвя за медали на три фронта тази година – на европейско и световно първенство и олимпийските игри в Токио.
ЗА ПРЕДАВАНЕТО ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ НА ВЪРХА
Образователното предаването „Ще се срещнем на върха” се излъчва два пъти в месеца ( през една седмица) в сряда вечер от 20:00, на живо в канала ни във Facebook и YouTube
Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук)
