All in Attitude!

Ще се срещнем на върха с Таня Богомилова ( Видео )

„Златната рибка“ на българското плуване Таня Богомилова:

Треньорът трябва да знае до къде са му възможностите

Няма да е пресилено да се каже, че като организирана форма на обучение плуването е може би най-масовият спорт в България. Повечето родители искат децата им да се сдобият с животоспасяващо умение, което ги прави по възможно най-добрия начин здрави, закалени и дисциплинирани. И тази услуга, с малки изключения, се предлага във всички краища на страната. Няколко са градовете с три или повече отбора, а във Варна и София са с по десетина. Малцина са обаче ентусиастите, които искат да тренират за високо спортно майсторство. Точно този тънък момент обяснява Таня Богомилова – единственият ни олимпийски шампион в „синия спорт“.  „Златната рибка“ на българското плуване.

Прави го в епизод 14 на образователно студио на НСК „Олимп“ „Ще се срещнем на върха“. Изтъква изключителната важност на треньорската фигура и връзката между него и състезателя. Таня Богомилова съветва младите треньори да слушат по-опитните, знаещите, но да бъдат амбициозни и спокойни. За високото спортно майсторство трябва увереност и спокойствие, категорична е.

Бившият генерален секретар на БФПС дава пример с личните си  наставници. Говорейки за пътя към Олимп и своя Сеулски триумф, Таня Богомилова се разплаква в 22-ата минута на видеото. Трогва зрителите с изповедта, че на игрите в Южна Корея го е направила, защото е искала трудът й да бъде възнаграден. Да си е струвало, че е оставила родилата се преди година Ани на грижите на майка си, тренирайки със следродова херния буквално застрашила живота й, и с болки в коленете. През цялото това време до нея е съпругът и личен треньор Георги Дангалаков, който в Сеул присъства в ролята си на масажист на целия представителен олимпийски отбор, тъй като треньорската квота е пълна. Таня Богомилова без замисляне посочва трите най-силни качества, направили я олимпийска шампионка:

1. Амбиция

2. Спортен инат

3. Вярата в това, което правя. Малко съмнение да имаш, никога няма да стане!


Между акордеона, гимнастиката и басейна

„По мое време всички деца бяха на улицата и свободно си играеха. Моите родители ме записаха на плуване точно поради тази причина - да не съм по цял ден на улица. Ходех на басейна на „Красна поляна“. Ходех и на гимнастика, английски език, акордеон, на всички възможни неща, които един родител може да запише детето си. Постепенно (отделните занимания) започнаха да отпадат едно по едно. В гимнастика трябваше на направя десетина набирания. Не успях. На акордеон ме записа майка ми,  която е свирила, за да провери дали и аз имам тези наклонности. Излизах с акордеона от вкъщи и се скривах, за да си играя. Майка ми срещнала веднъж преподавателя, който и казал, че не съм идвала от един месец.“

Треньорът, моят родител

„Все ми беше студено в басейна. Не ми харесваше. Но постепенно започнах да плувам при моя първи треньор - Петър Костов. Бяхме към ученическа спортна школа, което е много важно. Всички сме излезли оттам. Плуването ми се отдаваше лесно. Бързо научих кроул, гръб.

Треньорът ми често правеше родителски срещи, за да каже кой как се развива и аз понеже бях влюбена в треньора си, в смисъл, че много го уважавах, излъгах майка ми, че родителската среща ще бъде с деца, за да видят и те какво ще се говори. След като ме помоли да изляза се обърнал към родителите: Това е бъдещата олимпийска звезда. Това дете е много амбициозно. Нищо, че го гледате хилаво, то е голям талант, голям шампион, изпълнява на 200 процента. Каквото ми казваше треньорът, изпълнявах го тройно.

Първият ми успех дойде в III-IV клас, станах майстор на спорта. Тогава идоли ми бяха Корнелия Ендер (ГДР) и Марк Шпиц (САЩ)– големи светила в световното плуване и герои от олимпийските игри в Мюнхен (1972). Оттам тръгна моята амбиция - един ден и аз ще бъда там.“

Треньорът е моторът

„Тренировките в плуването са винаги тежки. Нашият спорт е скучен - между четири стени си сам със себе си. Говориш си. Тренираш. Правиш го. Трудно е. Особено когато станах известна и влязох световния елит, правила съм по три тренировки на вода, по две сухи. Достигала съм до 20 км на ден, във върхови ситуации. В моменти, когато трябваше да трупам обем, сила.

Това е благодарение на треньора, който е мислил така. Трябва да има тандем между треньор и състезател. Казвала съм неведнъж, че моите успехи не са само мои. Повечето са от самия треньор. Той е моторът. Той прави плана, който аз трябва да изпълня. От мен зависи как ще го изпълня.

Треньорът е много повече от родител. С него трябва да споделиш абсолютно всяка болка, желание. Какво ти е, как ти е. Какъв ти е проблемът, за да го разрешиш. Защото тези проблеми влияят на тренировката. Имала съм моменти, в които не съм влизала във водата. Не съм се чувствала добре - нещо ми е имало или просто е нямало ефект от това, което треньорът ми е замислил да тренирам. Затова състезателят трябва да споделя на треньора си.“

Да си представиш победата

Плуването, което трябваше да направя на състезание много често съм го визуализирала. На ум съм броила загребванията си. Представяла съм си как трябва да плувам. Затварях очи и в много случаи резултатите ми съвпадаха с написаното от треньора. Не ми беше необходим спортен психолог. Не ми е трябвало да ме настрои, да ме успокои. Не съм шубелия. Вярвах в себе си.“

За плюсове и минуси двете системи

„Обстановката, когато тренирахме беше прекрасна. Бяхме задружни, едно цяло- навсякъде по лагери. Конкуренцията помежду ни беше много силна. На старта бяхме съперници, в останалото време приятели. В момента не е така. Не искам да коментирам.

Преди държавата се грижеше много повече за спорта. Имаше абсолютно всичко за всеки един спортист. Сега трябва да се бориш за това нещо. Средства няма. Може би има, но не се използват както трябва. Тогава родителите не плащаха. Сега всеки родител трябва да плаща, за да спортуват децата му.

Това не е никак малко. И това прави спортът недостъпен. Изпускаме много деца. А между тези, които може да си платят има неталантливи. Родителите за жалост обаче парадират.“

Наблюдения като треньор върху младото поколение плувци

„От 2-3 години се занимавам обучение и забелязвам, че масово записват деца на плуване. Повечето родителите ги записват на няколко спорта, на няколко езика, няколко музикални инструмента. Лошо е за детето,  ангажират целия му ден. Трябва да е съсредоточено в един спорт, за да се развива. В плуването има много деца, но ги  записват, за да се научат да плуват. Малко са тези, които остават и имат амбиция да направят нещо.“

Звездоманията – враг на плувеца

Таня Богомилова счита, че една от големите грешки на изградения състезател е да се подаде на звездната болест. Категорична е, че плувецът достигнал горните възрасти трябва да бъде по-скромен. „Това, че си някой на 13-14, не значи след няколко години ще си такъв. Звездната болест остава встрани, ако искаш да се докажеш, че си някой, трябва да извървиш всички стъпки до края.“

Тънкостите на високото спортно майсторство

„Едно от важните неща за младите треньори е да се учат от по-старите треньори. Те все пак са направили нещо. Младите треньори трябва да вземат пример, да четат много, да бъдат амбициозни. Трябва да са уверени, да вървят към крайната цел, която са си поставили. За да направи състезател от моя ранг, треньорът трябва да е много спокоен и неизнеревен. Не на всеки се отдава.

Никога не съм искала като треньор да се занимавам с високо спортно майсторство. Нямам нервите и спокойствието да го направя. Не от всеки треньор става специалист за високо спортно майсторство. Трябва да знае докъде са му възможностите и да бъде честен – с родителите и състезателя да го даде някой, който ще го направи. Да каже: Аз бях дотук, мога да ти помогна, да отидеш еди къде си!

Всичките треньори в България обаче имат амбиции, но малко са хората, кои могат. То се вижда. Аз обучавам донякъде. После давам на следващия треньор.
Когато работехме в Гърция, такава беше схемата им на обучение по плуване (с всяко по-горно ниво се занимават по-високо квалифицирани треньори). Това в България го няма. Затова сме на такова ниво. Това е моето мнение. Не ангажирам никого. Аз съм сменила няколко етапни треньори. Важни са треньорите отдолу. Те дават основата на правилното да плуване.“

Родителски грешки

„Родителите се бъркат много в треньорската професия без да са квалифицирани. Прекалено много амбициозни, записвайки си детето да знаят, че олимпийски шампион не се става веднага, да минат много години, да се свалят много стотни“, продължава Богомилова.

На въпроса какви промени са нужни в българското плуване, за да имаме нов олимпийски шампион, дългогодишният генерален секретар на БФПС отговаря, че треньорите в клубовете трябва да покажат с работа и солидарност, че го искат. „Всеки един клуб е отделно физическо лице. То трябва да създаде собствени правила, за да изкара състезатели, но трябва да се съобразява с по-горните правила. Не да гледаме да си правим номера и все да изкарваме федерацията виновна.“


Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук)